ПРЕДСТАВИТЕЛЕН АНСАМБЪЛ

на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Ние ансамбъла История Звук и светлина Екип Контакти  
 




История

Богата и разнообразна е творческата биография на Армейския ансамбъл. През годините на своето съществуване той се утвърждава като един от основните културни и творчески институти. Военният ансамбъл заявява яркото си присъствие и е безспорен авторитет в културния живот на страната ни. От неговото създаване до днес, през състава му са преминали едни от най-видните български дейци на изкуството и културата – Филип Кутев, Жул Лев, Алипи Найденов, Петър Ступел, Кирил Дончев, Емил Георгиев, Ангел Заберски, Иван Стайков, Димитър Гетов, Петър Петров, Николай Гаубич, Никола Николов, Никола Гюзелев, Боян Лечев, Ана Томова-Синтова, Румяна Барева, Маргрет Николова, Ирина Чмихова, Георги Кордов, Емилия Маркова, Кирил Семов, Стефка Оникян, Кичка Бодурова, Христо Кидиков, Нели Рангелова, Георги Христов, Михаил Белчев, Симеон Щерев и още много други...

Официално е създаден на 1 октомври 1944г., когато се взема решение към Министерството на войната да се създаде Представителен хор, по инициатива на учителя по музика от Първа мъжка гимназия Драган Прокопиев. Началото се поставя от 23 хористи, акордеонист и художествен ръководител, които репетират още през септември 1944г. в Първа мъжка гимназия, а после - на ул. Сан Стефано” № 17. Първата им изява е на 26 ноември 1944г. в една от залите на Художествената академия, при откриването на първата военна художествена изложба „Фронт и тил”. Докато трае войната, изпълнителите са сред българските бойци и се превръщат в жива връзка между фронта и Родината.

През 1945г. щатът се увеличава с 15 души оркестранти, 6 солисти, а хористите стават 80 човека. С това се изменя структурата на състава и се създават условия за разширяване на репертоара му. През 1948г. със Заповед № 29 на ПУВ от 19 април Военнопредставителният хор се причислява към Централния дом на войската. По същото време към него е включен и танцов състав от 10 човека и хореограф, създава се и филхармоничен оркестър.

Разполагайки с хор, симфоничен оркестър и танцова формация, разширеният състав си поставя задачата да реализира на сцена нови, големи по формат и специално създадени за него произведения от едни от най-големите български творци. С преминаването към Централния дом на войската, Военнопредставителният хор се преименува на Военнопредставителен ансамбъл (ВПА), което отговаря на неговия нов облик. Нарастването на задачите които му се поставят, довежда до увеличаване на щата до 195 души (80 хористи, 50 оркестранти, 36 танцьори, 8 солисти, художествено ръководство и обслужващ състав). С Указ на Президиума на Народното събрание №21/16.01.1951г. е преименуван в Ансамбъл за песни и танци на Българската народна войска, а впоследствие в Представителен ансамбъл на Българската народна армия. Наред с натоварената концертна програма, Ансамбълът още от самото начало оказва помощ на войнишката художествена самодейност. По негово подобие се създават големи и малки военни самодейни колективи. Като методисти в поделенията се изпращат специалисти от Ансамбъла, които подпомагат развитието на съставите от художествената самодейност с репертоар и практическа помощ.

От 1 октомври 1962г. към Театъра на народната армия се създава Армейският естраден ансамбъл (АЕА). Основаният през 1957г. квартет „Армейска песен” е прехвърлен към новосформирания АЕА. Най-известните имена от културните афиши на столицата от това време, са привлечени да работят там. На негова сцена се поставят първите мюзикъли в България, специално написани за Естрадата на Армията, както я нарича публиката. Тук се ражда идеята да се създаде първото в България държавно вариете, където да се правят спектакли по подобие на прочутия берлински “Friedrichstadtpalace”. Разполагайки с оркестър, артисти, балет, солисти и квартет, Армейският естраден ансамбъл пълни салоните на Театъра на армията със софийска публика, специално дошла да види постановките и тематичните концерти. Почти половината от представленията, които изнася Ансамбълът в страната, са за гражданска публика. Първите мюзикъли у нас създават композиторите: Иван Стайков („Под командите на любовта” – първият водевил, посветен изцяло на живота в армията; „30 залпа”; „Ние хиляда и триста годишните”), Борис Карадимчев („А, команчи на лионската гара“ – определен като политически уестърн), Ангел Заберски („Чилийска фиеста” – първият политически мюзикъл в България, „Хора с криле”, „Звезден миг”), Георги Костов („Вечният огън”). Заедно с композиторите, работят и режисьори, драматурзи, балетмайстори, хореографи, постановчици, художници, сценографи – Марко Ганчев, Васил Станилов, Богомил Гудев, Орлин Орлинов, Захари Петров, Леон Даниел, Енчо Халачев, Асен Траянов, Федя Лобанов и редица други.

През 1977г., този Естраден ансамбъл преминава към Ансамбъла за песни и танци на БНА (както се е наричал тогава). През март 1980г. Естрадата на народната армия получава името „Сребърни звезди”.

От 1992г. Ансамбълът е със силно намален състав – хор, симфоничен оркестър и рок група. В този вид съществува до 1999г., когато е съкратен като структура. В следващия тригодишен период (1999-2002г.) дейността по културното обслужване на военнослужещите в БА се поема от закрития през 2000г. Ансамбъл на Строителни войски (поради ликвидацията на Строителни и Транспортни войски).

През април 2002г. Ансамбълът на Българската армия е сформиран наново към ИА „Военни клубове и информация” и с нова структура и формат, отговарящ по-адекватно на съвременните изисквания, продължава своя творчески път. Поради малкия си състав и използването на съвременните технически студийни възможности Ансамбълът е по-мобилен, а жанровото разнообразие на съставите позволява в концертните изпълнения да се използва неговия богат репертоар, подходящ за всяка аудитория.

От месец август 2008г. Ансамбълът на БА преминава към ИА „Социални дейности на МО”, а от март 2009г. Ансамбълът е част от състава на Националната гвардейска част. Като резултат от приемането на Закона за отбраната и въоържените сили на Република България и приемането на Правилника за структурата, организацията и реда за използване на НГЧ от 2 ноември 2009г. Ансамбълът е преименуван в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили.

От януари 2010г. към Ансамбъла на въоържените сили са привлечени за солисти известните български изпълнители Гуна Иванова и Райко Кирилов, а по-късно и Орлин Горанов, Маргарита Хранова и Росица Кирилова. Заедно с тях, в Ансамбъла са Бойка Дангова, Сунай Чалъков, Емилия Валенти, Антония Маркова, Вили Станева, Соня Иванова, Станислава Димитрова – Съни, Таня Дупаринова, Надя Казакова, фолклорна формация „Ладена”, танцов състав „Алгара”, оперният певец Стоян Бончев и емблематичният квартет „Армейска песен”, на който се пада честта да защити името и качествата на своите предци. Водеща на концертите е очарователната Галя Димитрова, която заедно с актьора-рецитатор Янко Лозанов участва в тържествените мероприятия на Националната гвардейска част. Изпълнителите и съставите от Ансамбъла, заедно с Гвардейския представителен духов оркестър изнасят съвместни концерти по случай бележити дати. Заедно с гвардейците и оркестъра, участват в шоу спектакъла „Искри”, който е емблематичен за Националната гвардейска част.

Началник на Представителния ансамбъл на ВС е Снежина Темелкова, която е и сценарист на концертите. Музикален ръководител на Ансамбъла е Ивайло Терзиев, а хореограф-постановчик на концертните спектакли – Десислав Михайлов.

За своята дейност, Армейският ансамбъл е награждаван многократно с високи държавни отличия.

От своето създаване досега, Военният ансамбъл е гастролирал многократно в редица страни. Навсякъде е приет изключително радушно, както от военнослужещите, така и от гражданството. Възторжени са отзивите в различни чуждестранни печатни издания, част от които се пазят в архивите на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили. Със своята концертна дейност в страната и чужбина, както на големите сцени, така и на импровизираните площадки, Ансамбълът допринася за естетическото оформяне на воините, за укрепване на връзките между гражданството и армията, за популяризирането на българската култура по света и за сближаването на армиите и народите.

 
 
   

 

 
 
 
Всички права запазени 2017